Приключението Васаро

 „И когато минеш покрай някое от тях, можеш да го помислиш за кошер. То кънти от смехове, викове, шушукане и кикотене. Тия летовища са истински кошери на детското щастие и безгрижие. И колкото много летовища и да има, никога няма да са достатъчни.“

„Двойната Лотхен“, Ерих Кестнер

Vasaro

Кацаш в Стокхолм. След около 2 часа с автобус стигаш до малко пристанище. Там те чака лодка, която те откарва до острова. На Васаро има скаутски център, в който се намират всякакви развлечения – от канута и ветроходни лодки, през стени за катерене и trapper trail до сауна и място за плуване.
Главни действащи лица в нашата лятна приказка са хората, ръководещи острова – Сана, която знае всичко и прави графиците, менютата и изобщо каквото организационно има за правене, и Валдемар, който може да управлява всяка машина и лодка на острова и е навсякъде едновременно, което ни кара да подозираме, че е полубог. Те отговарят за разпределението на доброволците и техните задачи. За острова се грижат скаути – кухнята, лодките, програмата и всичко останало на него се поддържа от тях.
Тук скаутският метод се прилага безотказно, работата върви по план, а скуката е рядко срещано явление. Най-важната дума, на която всички бързат да те научат е „фика“ – нещо като кафе пауза със сладки и сандвичи, времето, когато всички разпускат заедно и обсъждат какво са правили и какво още има за правене.
И хората идват, навсякъде тичат деца и младежи, готови да се възползват до последно от летните моменти, от всеки слънчев лъч и повод за усмивка. Около главните сгради се веят знамената на всички държави, от които има стафове.
Забавлението си е забавление, но и работата си е работа, дните минават бързо, а вечерите са изпълнени с шум и смях, защото всички са приключили смените си и се събират с приятелите си. Има го и удовлетворението от разговори като:


„Какво прави днес?“
„Кебап за 1200 души.“


Както на всяко друго място, общността е това, което придава духа на острова. Чувството за принадлежност, което скаутството само по себе си дава на хората, го има навсякъде по света, да си част от цялото, нещо много по-голямо от теб и същевременно вътре в теб, нещото, което те прави скаут. Някои от хората прекарват летата си на Васаро от повече от 30 години.


И ние бяхме там.
И ние ще се върнем.

Tags: Любопитно