Articles Tagged ‘Любопитно’

Великите снежни открития

Великите снежни открития 2017 г.


Под този надслов между 4 и 8 февруари се проведе националния зимен скаутски лагер на хижите Чумерна и Буковец в Еленския балкан. “Вълчетата” със своите лидери се настаниха в хижа Чумерна, а по-големите скаути и венчър-скаути бяха в живописната хижа Буковец.

16708394 1267968849957010 2095801161349833970 n
В междусрочната ваканция скаути от Перник, Елена, Русе, Плевен, Шабла/Дуранкулак, Шумен и Варна се включиха в едно незабравимо снежно приключение. Те изминаха стъпките на великия норвежки изследовател Амундсен, откривателят на Южния Полюс. Имаше плаване с кораби, снежна битка, построяване на базов лагер, изпитания и преодоляване на трудности, но най-важното е, че всички успяха да достигнат до крайната си цел. По време на своя път те се сблъскаха с редица трудности, научиха се как да се справят в екстремни условия, когато техни противници са студът и снегът! Скаутите ги очакваше изненада – неочаквани гости! Антония Хубанчева и Виолета Желязкова – истински изследователи от Българската Академия на Науките им разказаха за своите необикновени приключения и различни открития, които правят по целия свят.

wintercampupНационалният зимен скаутски лагер през 2017 година остави в участниците незабравими спомени, много моменти на щастие и споделени усмивки. Скаути и вълчета преодоляха редица трудности. Забавляваха се, дълбаха снежни пещери, търкаляха се по склона, докато научаваха интересни факти, трупаха знания и усвояваха нови умения. Най-ценното от всичко, обаче, остават добрите приятелства и здравите връзки, които изковаха участниците помежду си. Децата нямаше да изживеят това голямо приключение без помощта на страхотните лидери – доброволци от Организация на българските скаути, и най-вече на многото труд, положен от екипа по организиране на лагера. Те прекараха много безсънни нощи, за да направят нещо прекрасно, имаха волята и още повече ината да превърнат пет дена в невероятно приключение, което си заслужаваше да се изживее. Вече тече подготовката за следващите събития за годината, обещавайки много веселие, игри и нови незабравими приключения.

 

Великите снежни открития 2017 г.

Под този надслов между 4 и 8 февруари се проведе националния зимен скаутски лагер на хижите Чумерна и Буковец в Еленския балкан. “Вълчетата” със своите лидери се настаниха в хижа Чумерна, а по-големите скаути и венчър-скаути бяхав живописната хижа Буковец.

        В междусрочната ваканция скаути от Перник, Елена, Русе, Плевен, Шабла/Дуранкулак, Шумен и Варна се включиха в едно незабравимо снежно приключение. Те изминаха стъпките на великия норвежки изследовател Амундсен, откривателят на Южния Полюс. Имаше плаване с кораби, снежна битка, построяване на базов лагер, изпитания и преодоляване на трудности, но най-важното е, че всички успяха да достигнат до крайната си цел. По време на своя път те се сблъскаха с редица трудности, научиха се как да се справят в екстремни условия, когато техни противници са студът и снегът! Скаутите ги очакваше изненада – неочаквани гости! Антония Хубанчева и Виолета Желязкова – истински изследователи от Българската Академия на Науките им разказаха за своите необикновени приключения и различни открития, които правят по целия свят.

        Националният зимен скаутски лагер през 2017 година остави в участниците незабравими спомени, много моменти на щастие и споделени усмивки. Скаути и вълчета преодоляха редица трудности. Забавляваха се, дълбаха снежни пещери, търкаляха се по склона, докато научаваха интересни факти, трупаха знания и усвояваха нови умения. Най-ценното от всичко, обаче, остават добрите приятелства и здравите връзки, които изковаха участниците помежду си. Децата нямаше да изживеят това голямо приключение без помощта на страхотните лидери – доброволци от Организация на българските скаути, и най-вече на многото труд, положен от екипа по организиране на лагера. Те прекараха много безсънни нощи, за да направят нещо прекрасно, имаха волята и още повече ината да превърнат пет дена в невероятно приключение, което си заслужаваше да се изживее. Вече тече подготовката за следващите събития за годината, обещавайки много веселие, игри и нови незабравими приключения.

Вълчета на 100 години


На 16.12.2016г. „вълчетата” отпразнуваха своя стотен рожден ден.

В България и по света най-младите членове на скаутското движение отбелязаха юбилея от създаването на възрастова секция „Вълчета”


cub1Само за няколко години след своето създаване през 1907г. скаутското движение добива огромна популярност по целия свят. До 1910г. повече от 40 държави, в т.ч. Германия, Канада, Франция, САЩ и други, признават скаутския метод за неформална форма на обучение и подпомагат развитието на националните скаутски организации.
Първоначално създаден за обучение на момчета на възраст над 11 години., скаутският метод се превръща в универсална форма на обучение за всички млади хора по света. През 1916г. в скаутството официално е създадена и възрастовата секция „Вълчета”(Cub Scouts), а на 16.12.2016г. милиони скаути по света отпразнуваха своята 100-годишнина с различни събития и чествания – много „вълчета” получиха своята първа скаутска връзка и положиха своето скаутско обещание. Тепърва те ще откриват приключението, наречено „скаутство”, и неговата магия.
У нас Организацията на българските скаути в София, Варна, Русе, Шумен, Шабла и др. отбеляза юбилея с различни събития, на които вълчетата научиха интересни факти за скаутската идея - за зараждането й, за развитието й, за скаутския закон и скаутското обещание. Много от тях за пръв път сложиха своите скаутски връзки и разбраха, че са част от едно голямо семейство. Много от клубовете в страната проведоха благотворителни базари и тържества, а малките вълчета се превърнаха в помощници на Дядо Коледа и с удоволствие се включиха в изработването на коледни картички, играчки, различни коледни сувенири и се учиха как се приготвят коледни лакомства, които после продаваха, а със събраните пари решиха да зарадват деца в неравностойно положение или да помогнат за други добри каузи. Най-малките скаути се забавляваха неимоверно много и получиха възможност да проявят въображението си без ограничения – рисуваха, изработваха свещи, свещници, преспапиета и други интересни изделия. Някои от тях се включиха в готварските приключения, където приготвяха красиви и вкусни коледни лакомства. „В скаутството да си „вълче”, е най-вълнуващо!- пък разкриха пораснали вече скаути. - Защото там всичко е непрестанни игри и едно голямо приключение – непознато, ново и вълнуващо!”, добавят те.
skautsfriends1В Организацията на българските скаути тече трескава подготовка на Зимен национален лагер, който ще се проведе на х. Чумерна в Еленския балкан и в който ще се включат деца и младежи от всички възрастови групи и от всички градове в страната, в които съществуват скаутски клубове. Очертава се едно страхотно „джамборе” с много игри, забававления и снежни приключения!
А на младите скаути по случай техния празник можем само да пожелаем:
На добър час, малки „вълчета”!

До края на света и назад

28164995 293446654514622 8980611510180891256 o

В периода 22 – 26 февруари се проведе Световният младежки лагер в Република Корея. В него взеха участие повече от 300 младежи от Корея и целия свят. По покана на Корейската скаутска асоциация двама представители на Организацията на българските скаути пътуваха до Южна Корея, провинция Кануън-до, в която по същото време се провеждаше най-големият зимен спортен форум в света - Зимните олимпийски игри в Пьонгчанг. Посещението беше свързано както с олимпийските игри, така и с предстоящото световно скаутско джамборе в Корея през 2023 година.


Ето какво споделиха Васко и Борко за своето приключение в далечната азиатска страна:
„Още на първия ден усетихме прословутото азиатско гостоприемство. След топлото посрещане дойде време да се разпределим по патрули – и двамата много бързо се сприятелихме със скаутите от нашия патрул и до вечерта, когато започна официалната церемония по откриването, разговаряхме оживено за това, което свързва всички нас – скаутите по света. На следващия ден гледахме едно от състезанията по ски свободен стил за жени на Зимните олимпийски игри, а на вечеря ни приветстваха както президентът на Корейската скаутска асоциация, така и губернаторът на провицията и други официални гости. След официалната вечеря ни представиха кратка презентация за една от основните инициативи на WOSM – „Messengers of peace”. До края на вечерта „кратката” презентация се превърна в широка дискусия, в която се включихме скаути от всички държави.


Третият ден, сам по себе си, беше едно незабравимо приключение - карахме дрезина по една железопътна линия, минаваща през планините и река Хан в околността. Малко по-късно карахме канута в езерото Уиамхо. Следобеда го прекарахме на търговската улица Мьонгдонг град Чунчеон, където имахме възможността да пробваме корейска улична храна и да разгледаме част от 300-те магазина. Вечерта гледахме фестивала за отпразнуване успеха на Олимпийските игри заедно с гражданите на Чунчеон.
Четвъртия ден прекарахме изцяло навън, карайки ски и впускайки се в различни снежни приключения с нашите нови приятели. Вечерта беше вечерята за сбогуване, след което имаше интернационална вечер, на която участниците от всички 72 държави представиха традиционни храни и сувенири, а някои дори представиха традиционни танци и песни.


На въпроса „Какво ви впечатли най-много в корейската култура и какво ще запомните най-ярко от това преживяване?” двамата отговарят: „Най-много ни впечатли сплотеността на хората там, колко лесно те те приемат и колко бързо ставаш част от групата. Всеки имаше с какво да допринесе за отбора, било то с талант, дух или просто с това, че е там и ни дава нужната подкрепа. Няма да забравим карането на каяк в заледеното езеро, когато трябваше да избутваме късовете лед с греблата, изключително студения вятър по релсите из планината и най-вече карането на ски с приятели, изпълнено с множество падания и смях. Разбира се, и храната беше чудесна. На връщане от Олимписйките игри обядвахме тукбеги булгоги - телешка яхния с нудли и зеленчуци. Ястие, което със сигурност ще пробваме отново.”

 

Представителите на ОБС се завърнаха успешно в България, щастливи и доволни, че са получили възможността да се докоснат до уникалната култура на една далечна азиатска страна. Като най-ценното, освен спомените и натрупания опит, обаче те определят изкованите добри приятелства със скаути от целия свят, които ще останат за цял живот!

 

 

Доктори обясняват как всъщност пешеходният туризъм променя мозъците ни

horaМакар и да изглежда очевидно как една разходка през гората или високо в планината може да пречисти ума, тялото и душата, науката открива, че пешеходният туризъм всъщност може да промени мозъка...за добро!

Разходка сред природата може да спре негативните, обсебващи мисли.

Освен от почти моменталното чувство на спокойствие и задоволство, което придружава времето на открито, разходката в природата може да намали размишленията. Много от нас често намират себе си, погълнати от негативни мисли, което ни отнема насладата от момента и ни води надолу по пътя на депресията и тревожността. Но едно скорошно проучване в „Бюлетин на Националната Академия на науките“ установи, че прекарването на време сред природата намалява тези натрапчиви негативни мисли до краен предел.

За провеждането на това проучване, изследователи сравнили докладваните преживявания на участниците, които се разхождали през градска и естествена среда. Установили, че тези, които вървели 90 минути в природата съобщили за по-ниски нива на размишления и също имали намалена нервна активност в предната част на мозъка, област, която е свързана с психични заболявания. Тези, които вървели през градска обстановка, обаче, не съобщили за намаляване на мисленето.

Учените отбелязват, че увеличената урбанизация е тясно свързана с повишените нива на депресия и други психични болести. Редовното ни отделяне на време за отделяне от градската среда и прекарването на повече време в природата може значително да допринесе за нашето психологическо и физическо благосъстояние.

Разходките, докато сме изключени от технологиите увеличава креативното разрешаване на проблеми
Изследване, водено от психолозите Рут Ан Ачлей и Дейвид Л. Стрейър, доказа, че креативното разрешаване на проблем може да бъде драстично подобрено от отделянето от технологиите и връщането към природата. Участници в това изследване прекараха 4 дни сред природата, през които не им е било позволено да използват никакви технологии. Били помолени да изпълнят задачи, които изискват креативно мислене и да разрешат сложни за решаване задачи. Изследователите открили, че представянето по задачите при разрешаването на проблеми се подобрило с 50% за тези, които участвали в без технологичната екскурзия с пешеходен туризъм.

Също било отбелязано, че технологиите и градският шум са изключително разрушителни, постоянно искащи нашето внимание и ни пречат да се съсредоточаваме, всичко от което може да бъде изморително за когнитивните ни функции. Хубава, дълга почивка, без техника, може да намали психическата умора, да успокои ума и да увеличи креативното мислене.

Разходките на открито могат да подобрят ХНРВ при децата

Хиперкинетично разстройство с нарушение на вниманието (ХРНВ) става все по-срещано сред децата. Тези, които имат ХНРВ, имат трудности с импулсивния си контрол и съсредоточаването, те лесно се разсейват и показват прекалена хиперактивност.

Отглеждането на деца, които имат ХНРВ може да бъде трудно за родители, обичайното решение е избиране на рецепта за лекарства, което може да навреди повече, от колкото да помогне, особено, когато естествените решения могат да работят също толкова добре. Изследване, водено от Франсес Е. Къп и Андреа Фабър Тайлър, установило, че излагането на деца с ХНРВ на „зелени дейности на открито“ намалява симптомите значително. Резултатите от това изследване предлагат излагането сред природата, от което всеки, който има проблеми с вниманието или импулсивно поведение, може да се възползва.

Разходките в природата са чудесно упражнение и още повече увеличават силата на мозъка

Вече знаем, че правенето на упражнения е фантастично за цялостното ни благосъстояние. Пешеходният туризъм е отличен начин за горене на 400-700 калории на час, в зависимост от ръста и сложността на разходката, и също така е по-лесна за ставите отколкото други упражнения като тичането. Също така е доказано, че тези хора, които правят упражнения на открито е по-вероятно да продължат да се придържат към програмите си, което прави пешеходният туризъм отличен избор за тези, които мечтаят да станат по-активни и по-редовни.

Изследователи от Колумбийския университет са установили, че аеробните упражнения увеличава хипокампалния обем - частта от мозъка, свързана с пространствената и епизодичната памет - при жени над 70-годишна възраст. Подобно упражнение не само помага за загубата на паметта, но също така помага и за нейното предотвратяване. Изследователите също така установили, че също може да намали стреса и тревожността, стимулира самочувствието и освобождаването на ендорфин. Много хора взимат лекарства за разрешаването на всеки един от тези проблеми, но решението на тези болести може да бъде много по-просто от колкото си мислите!
Как може да започнеш с туризма на открито?

За щастие, туризмът на открито е един от най-лесните и малко струващи спортове, в които може да се включите, от който също може да се възползва цялото семейство, включително и баба! Започнете с малко и тествайте вашите способности. Прави това, което действа за теб- дори това да означава само преминаване на препятствия в парка. Всяко упражнение навън е по-добро от никакво. Лесно можеш да намериш карти онлайн или препятствия около вкъщи, и също така има приложения за телефони, които да ти ги посочи. Препоръчвам изключване на звука на телефона докато си навън, за да може да получиш повече от разходката (въпреки всичко ще е мъдро да го носиш поне в случай на спешност).

Увери се, че имаш здрави туристически обувки, шапка и бутилка с вода, и също така се приготви с дрехи, които лесно ще може да махаш или слагаш. Може би също искаш да обмислиш използването на трекинг щеки, които ще увеличат скоростта ти и ще намалят напрежението в колената. Сега, ще направиш ли нещо за мен?
Отиди на разходка!

Едно забавно семейно приключение

kidsНа 30 октомври 2016 Морската градина във Варна беше оживена от различен вид преживяване за родители и деца. Скаутският клуб „Владислав Варненчик“- Варна, съвместно със скаутския клуб „Мадарски конник“- Шумен, организираха първите семейни скаутски игри. Идеята е те да се превърнат в традиция, която да обединява лидери, родители и скаути в общата ни цел - да направим света по-добър!


Малките скаути бяха разделени в три шесторки, където всяко „вълче” беше придружено от мама, татко или и от двамата. Отборите получиха пликове с гатанки, всяка от които да ги отведе до следващата точка от приключението им, в края на което ги очакваше сандък с истинско съкровище!

Родители и деца показаха бързина и сръчност по трасето, където трябваше да се придвижат с чували по двойки. Припомниха си как се скача на въже, караха ски по трева и „ловиха“ риба на сухо с подръчни материали.
Възрастните осигуряваха своите деца при ходенето по въже, а след това им се довериха безрезервно в следващото изпитание, в което трябваше да минат със завързани очи по маршрут с много вълнуващи препятствия.


Отборите демонстрираха много добри логически умения при решаването на загадки, много техничност при построяването на кула от консервни кутии, естествено – не трябваше да използват ръце, както и отлични умения за работа в екип при дружното придвижване със завързани крака.

kidswithparents

В края на това приключение „вълчетата” и техните родители трябваше да преодолеят последното препятствие – да решат цифровия код, който отключва сандъка със съкровището, добре пазено от малките бобри скаути, маскирани като пирати. В сандъка децата откриха чудесна изненада – Дневниците на вълчетата, които ще им разкрият много любопитни факти за скаутското движение и полезна информация за живота им в „глутницата”.

plays

Заедно за българските реки

WWF България и Организация на българските скаути - заедно за българските реки


scoutsWWF България и Организация на българските скаути отново обединяват сили, за да мобилизират деца и младежи да се грижат за опазването на планетата. Предвид огромните предизвикателства пред нашия общ дом ролята на младите хора в създаването на по-добър свят е от изключително значение.


„Денят на реките” ще се проведе на 11 май. Повече от триста скаути на възраст от 7 до 18години ще трябва да приложат своите умения, за да съберат възможно най-много отпадъци в труднодостъпни места покрай реките. Едновременно дванадесет скаутски клуба в девет български града, съвместно с доброволци и приятели, ще направят всичко по силите си, за да почистят крайбрежията на девет български реки – Искър, Дунав, Русенски Лом, Камчия, Черна, Батова, Тученишка и други.


За две години съвместните инициативи на двете организации достигнаха до стотици деца и младежи. Участвахме в инициативата за Часа на Земята, организирахме почиствания, събития, посветени на опазване на видовото разнообразие, на реките, проведохме интересни беседи.
Сега WWF България и ОБС отново са заедно - този път за да почистят българските реки!


Членовете на ОБС, заедно с много доброволци ще почистват крайбрежни зони на реки в София, Варна, Русе, Шумен, Елена, Смолян, Плевен, Свищов и Шабла.
Целта на инициативата е да повиши общественото внимание върху един сериозен екологичен проблем, но освен това да повиши екологичното образование на децата и младежите. Формирането на отговорност към околната среда е един от приоритетите на двете организации и е съществена част от програмата за неформално образование на Организация на българските скаути.

Зимен лагер

Как да се подготвим за зимен лагер в планината?


Бъди подготвен! Това е нашият девиз и всеки един скаут знае, че добрата подготовка е всичко!


winter campОрганизацията на българските скаути подготвя зимен лагер, който ще се проведе в периода 04.02-08.02 в подножието на връх Чумерна в Еленския балкан. В приключението ще се включат деца и младежи от десет клуба в страната, а хижите Буковец и Чумерна ще се огласят от скаутски игри и веселби! Очертава се едно незабравимо снежно приключение! Как обаче да се подготвим за подобен лагер? Какво да сложим в раницата? Какво трябва да знаем за срещата си със снега и студа?
Както всеки скаут ще ви каже, добрата подготовка е много важна за всяко едно приключение сред природата. Това важи с двойна сила, когато условията са зимни. Ето и какво трябва да сложим в раницата, когато се приготвяме за един зимен лагер:
Зимни обувки – трябва да са високи и непромокаеми. Добре е да имаме два чифта, в случай, че единият се намокри. Съвременните туристически обувки имат непромокаема и дишаща мембрана, която запазва краката сухи, но трябва да са високи, за да не влиза сняг. Подметките е хубаво да са от каучук, с грайфер поне 2-3мм, за по-добро сцепление върху снега. Обувките трябва да са с един номер по-големи от обичайното, за да ни позволяват да обуем по-дебели чорапи.
Двойно количество чорапи – колкото и добри да са обувките ни, е много вероятно в един момент да пропуснат или да влезе сняг. Затова е добре да имаме няколко резервни чифта чорапи за преобуване. Чорапите, които обуваме, също трябва да пропускат влагата, а не да я попиват. Ако си сложим дебели памучни чорапи, краката ни биха се изпотили въпреки дишащата мембрана. Най – добрите варианти са вълнени или ски чорапи.
Шал, шапка и два чифта ски ръкавици – задължителни при зимни излети. Добре е да имаме и ски маска, която да пази лицето ни от вятъра. Ако ръкавиците ни се намокрят, трябва веднага да ги сменим – ръцете, както и краката, трябва винаги да са сухи и топли.
Гети – Те са изключително важна част от зимната ни екипировка, защото предотвратяват вдигането на панталона ни при вървене, откъдето и влизането на сняг в обувките ни.

 

Няма такова нещо като студ, само недостатъчно слоеве! Ако ви е студено, добавете още един пласт дрехи.Ето и как да подберем добре облеклото си, за да не ни е студено в снега - най-отдолу може да се сложи меко бельо, недразнещо кожата и непопиващо влагата при изпотяване. В специализираните магазини за туризъм се продава специално термобельо, което е особено подходящо поради високия комфорт, който осигурява. Върху него трябва да се сложи полар или вълнена дреха - риза или пуловер (тъканните дрехи са по-подходящи от плетените, понеже са по-плътни и предпазват повече от вятъра). Следващият пласт е яке от пух или от изкуствени кухи влакна. Основният недостатък на пуха е, че ако се намокри, неговите изолационни качества рязко намаляват, за разлика от пълнежа с кухи влакна(това трябва да се има в предвид и при избора на спални чували). За сметка но това изделията от пух са изключително леки и компактни. Важно е якето да има дебела качулка, която да покрива шапката и долната част на лицето. Като последен пласт при необходимост трябва да се предвиди тънка дреха, която да е водонепромокаема и ветроупорна.

Същото се отнася и за панталоните – носете поне два пласта панталони. Първият е чорапогащник или термоклин, а вторият са топли, непромокаеми панталони, които да ни предпазят от снега. Добре е те да са леки и бързосъхнещи.
Ски якетата и ски панталоните винаги са добър вариант през зимата, защото отговарят на всички горепосочени условия и можете да ги откриете в повечето спортни магазини.
Презагряването е също толкова голям проблем, колкото и студът. При изпотяване в студено време влажните дрехи отвеждат навън топлината от тялото, в резултат на което може да се стигне до измръзване. Съобразявайте облеклото си според нивото на активност – ако започнете да се потите, премахнете един слой дрехи. Ако се изпотите, преоблечете се при първа възможност.

scouts camp
Други полезни неща, които трябва да присъстват в раницата ви, са – швейцарско ножче, фенер или челник, кибрит в непромокаема кутия, метално канче. Слънчевите очила и слънцезащитен крем също са важен аксесоар, дори през зимата – нека минусовите температури не ви подлъгват, ако времето е слънчево и нямате слънцезащитен крем, лицето ви със сигурност ще изгори, особено ако сте високо в планината.
Ето и няколко трика, които също могат да се окажат полезни при екстремни зимни условия: носете си найлонови торбички – в случай, че обувките ви започнат да пропускат, те могат да запазят краката ви сухи, като ги „обуете” върху чорапите. Ако обувките ви се намокрят, натъпчете обувките с вестници и ги изсушете на топло и проветриво място, но не на пряка топлина, защото тя ще изпече и повреди материята.
Пийте течности и си хапвайте по-начесто – хидратирането и запазването на енергийния баланс е особено важно в студено време, когато тялото използва повече енергия за поддържането на телесната температура.

За предстоящия зимен лагер ви обещаваме много сняг, весели скаутски игри и незабравими приключения!

Какво е JOTA-JOTI?

Jota

Jamboree-On-The-Air и Jamboree-On-The-Internet е официално международно събитие на Световната организация на скаутското движение (WOSM) , чиято програма е предназначена за младите хора в Скаутството от всички възрасти.
Целта на JOTA - JOTI е да даде възможност и да насърчи скаути по целия свят, да комуникират един с друг с помощта на любителски радио и интернет, предоставяйки един забавен и образователен опит в разузнаването и насърчаване на чувството на младите скаутите за принадлежност към Световното Скаутско движение.
На световно ниво , JOTA - JOTI се координира от Световния JOTA - JOTI ( WJJT ) екип, воден от Световния JOTA - JOTI ( WJJC ) координатор. WJJT докладва на Световния скаутски комитет и е подкрепена от Световното скаутско бюро.
Свързаните с JOTA-JOTI дейности се извършват едновременно по целия свят всяка година по време на третия уикенд през Октомври. Програмата на JOTA-JOTI се състои, както от дейности, развивани на световно ниво, така и от инициативи, разработени на национално и местно ниво, с подкрепата на Националните JOTA-JOTI координатори и техните екипи.

 

 

Основни принципи:
• JOTA-JOTI е забавно и вълнуващо преживяване за младите хора в Скаутството.
• JOTA-JOTI се стреми да насърчава качествено скаутство по начин, верен на целите, принципите и метода на Скаутството и съобразено с нуждите и стремежите на младите хора в съвременния свят.
• JOTA-JOTI се стреми към приобщаване на колкото се може повече млади хора от колкото е възможно повече страни на Света.
• JOTA-JOTI е повод за празнуване на Скаутството и генериране на позитивна енергия за подкрепата на развитието на Скаутското движение.
Образователни цели:
• Насърчаване на чувството за принадлежност към Световното Скаутско движение.
• Насърчаване на мира, културното съзнание, толерантността, споделянето, сътрудничеството и насърчаване на добри дела и активна гражданска позиция.
• Осигуряване на възможности за развитие на екип и лидерски умения чрез патрулно-базирани дейности.
• Осигуряване на вълнуващи възможности за младите хора да изследват технологията и да развият техническите си умения.
• Насърчава иновациите и творчеството.

Joti

Програма:
JOTA-JOTI предлага програма, подходяща за младите хора в Скаутството на всички възрасти (Скаути, Венчъри, вкл. Роувъри).
Програмата за JOTA-JOTI е разработена от WJJT и одобрена от Световния скаутски комитет.
Програмата JOTA-JOTI трябва да е отражение на обещанието, законът, принципите и методът на Скаутството, както са дефинирани от конституцията на WOSM, а също така и да отразява най-актуалните разбирания и инициативи на WOSM, свързани с младежката програма.
Национални JOTA - JOTI координатори:
Всяка национална скаутска организация е нужно да назначи Национален JOTA – JOTI координатор (наричани още „NJCs”). NJCs служат като основна точка за контакт между WJJT и HCC. Те са отговорни, под надзора на съответното NSO лидерство, за координирането на всички JOTA – JOTI дейности в рамките на NSO и за насърчаване на участие в събитията.

Приключението Васаро

 „И когато минеш покрай някое от тях, можеш да го помислиш за кошер. То кънти от смехове, викове, шушукане и кикотене. Тия летовища са истински кошери на детското щастие и безгрижие. И колкото много летовища и да има, никога няма да са достатъчни.“

„Двойната Лотхен“, Ерих Кестнер

Vasaro

Кацаш в Стокхолм. След около 2 часа с автобус стигаш до малко пристанище. Там те чака лодка, която те откарва до острова. На Васаро има скаутски център, в който се намират всякакви развлечения – от канута и ветроходни лодки, през стени за катерене и trapper trail до сауна и място за плуване.
Главни действащи лица в нашата лятна приказка са хората, ръководещи острова – Сана, която знае всичко и прави графиците, менютата и изобщо каквото организационно има за правене, и Валдемар, който може да управлява всяка машина и лодка на острова и е навсякъде едновременно, което ни кара да подозираме, че е полубог. Те отговарят за разпределението на доброволците и техните задачи. За острова се грижат скаути – кухнята, лодките, програмата и всичко останало на него се поддържа от тях.
Тук скаутският метод се прилага безотказно, работата върви по план, а скуката е рядко срещано явление. Най-важната дума, на която всички бързат да те научат е „фика“ – нещо като кафе пауза със сладки и сандвичи, времето, когато всички разпускат заедно и обсъждат какво са правили и какво още има за правене.
И хората идват, навсякъде тичат деца и младежи, готови да се възползват до последно от летните моменти, от всеки слънчев лъч и повод за усмивка. Около главните сгради се веят знамената на всички държави, от които има стафове.
Забавлението си е забавление, но и работата си е работа, дните минават бързо, а вечерите са изпълнени с шум и смях, защото всички са приключили смените си и се събират с приятелите си. Има го и удовлетворението от разговори като:


„Какво прави днес?“
„Кебап за 1200 души.“


Както на всяко друго място, общността е това, което придава духа на острова. Чувството за принадлежност, което скаутството само по себе си дава на хората, го има навсякъде по света, да си част от цялото, нещо много по-голямо от теб и същевременно вътре в теб, нещото, което те прави скаут. Някои от хората прекарват летата си на Васаро от повече от 30 години.


И ние бяхме там.
И ние ще се върнем.

Първият Скаутски лагер

(По разказа на един от участниците на о.Браунси)

На палубата на корабчето, което ни носеше към острова, беше оживено. "Животът в лагер ще протича на малки групи, които ще наричаме патрули. Един от вас ще ги ръководи". Бейдън‐Пауел говореше спокойно, като стоеше сред нас и ни разясняваше предстоящия престой.
"Всеки патрул ще носи името на някакво животно: вълци, врани, бизони, косове" ‐ продължи той, щом се установихме на острова. Когато извикаха името ми, аз се присъединих към "вълците". Но едва когато си наложих шапката, едната страна на периферията на която беше вдигната и прикрепена с малка позлатена лилия, аз усетих, че мечтата ми става действителност. Ние бяхме около двадесетина момчета на моя възраст, които отивахме да лагеруваме на остров Браунси с генерал Бейдън‐Пауел, вероятно един от най‐почитаните мъже в нашата страна.
Едно тънко гласче запита: "А какво означава Б.П изписано върху значката?" Всички се засмяхме. Някой каза с тих глас: "Това са инициалите". "И не само това" ‐ добави Бейдън‐Пауел ‐ "това означава преди всичко "Би припейрд"( be prepared ‐ Бъди готов). Един добър девиз за скаутите, не е ли така?" След това той събра патрулните водачи за да подготвят програмата за деня. А всеки патрул си издигна палатка, подреди я и изкопа канавка наоколо и за в случай на дъжд.

След обяд ние вече се бяхме настанили върху сгънатите на две завивки, раниците ни пред нас. Сетне с обединени усилия ние издигнахме висок пилон, на който се развяваше Британското знаме.

Вечерта, насядали около огъня, Б‐П разказваше за живота на младите зулуси. На възраст, когато възмъжават, всеки един от тях трябва да прекара около един месец сам в гората. Боядисват го в бяло и той, младежът‐зулу, трябва да се крие така, че никой да не го види. Той трябва да се оправя в саваната сам, докато падне боята. Б‐П ни научи на една много смешна зулуска песен ‐ "Аз съм великият лъв". Много се смяхме, като го гледахме как подскача и танцува.

На другата заран ни събуди тромпет с много нисък тон: Б‐П надуваше един дълъг и посукан рог от газела кудан. След утринния тоалет и една обилна закуска ние се строихме за поздрав на знамето. Нашето учудване от това разнищено и надупчено знаме се превърна във възторг, когато научихме, че то е същото това, което се е развявало 17 дена над обсадения Мефекинг, който Б‐П е защитавал по време на Бурската война. Денят мина в подреждане на лагера и на местата за патрулите. Един патрул дори се опитваше сам да си направи легла от клонки. Следобеда ни беше претоварен с игри, правилата на които се обясняваха от самия Бейдън‐Пауел, който сетне сам биваше арбитър.
Вечерта всеки патрул си запали по един голям огън. Когато остана само жарава, ние си пекохме шишчета от месо, нанизано на тънки дървени клечки. Сетне Б‐П ни разказа как веднъж, изненадан от бойци‐зулуси, той с голяма скорост превалил през един рид, скачайки от камък на камък. "Когато най‐сетне се метнах на коня си" ‐ спомни си той с облекчение, ‐ "благодарих на Бога, че бях учил шотландски танци!"
Петък, 2 август, всеки патрул си изгради колиба от клони, в която да може да се побере ‐ "Така, сега нещата изглеждат по‐добре" ‐ ни каза Б‐П ‐ "стига покривът да не протече!" След обедната почивка се учихме да управляваме лодка в близкото блато. Два часа по‐късно, когато бяхме почнали да се справяме с лодките, по даден знак се впуснахме с тях да гоним един кит. Скаутите‐харпунджии на носа на лодката трябваше добре да се целят, за да улучат кита ‐ естествено един голям, плаващ пън ‐ и да успеят да го изтеглят на брега. Играта на мечки завърши следобеда. Лагерният огън, вечерта, се огласяше от африкански песни.

На другия ден Б‐П ни обяви, че всяка вечер един патрул ще остави лагера и ще бивакува без палатка някъде, където си избере. Изучавахме следите на един ходещ и на един тичащ човек, следите оставени от колело. Между патрулните игри се редуваха безспир целия ден и ни накараха да забравим тревожното очакване на бивака. Следобеда приключи с играта "Ким", произлязла от един разказ на Р. Киплинг. Трябваше да разгледаме кратко една дузина предмети и след това да ги запишем. Беше трудно, но след няколко упражнения успях да си подобря вниманието. Kато си изпихме чая, нашият патрул си взе нещата и малко хранителни припаси и тръгнахме на експедиция. Бяхме си избрали едно ъгълче на плажа, защитено от малка дюна. Запалихме огън. След вечерята ние си импровизирахме една забава, на която всеки представяше по нещо. Изтегнали се край огъня, под звездите, нощта изглеждаше великолепна. Преди да заспя си помислих, че ще разкажа за всичко това на братовчедка си Шърли, която ни беше проглушила ушите с разказите си за Индия и която сигурно ще се поболее от завист.
lagerНа другата сутрин подредихме всичко, угасихме огъня и се завърнахме в лагера. За наше голямо учудване Б‐П и другите патрулни водачи ни разказаха за всичко, което бяхме правили: нашите караули явно не са били достатъчно зорки.

След като четохме от Библията, неделният ни ден беше посветен на изучаване на природата. Всеки скаут, с бележник в ръка, тръгна да наблюдава птиците, животните. някои от нас проследяваха зайците, други рисуваха чайки, потапници или корморани. По една система от точки за 12 нарисувани дървета и техните листа, за 12 риби или 12 следи на различни животни и птици, всеки скаут можеше да си спечели бадж "Природа". Седнали около огъня, Бейдън‐Пауел разказваше историята за крал Артур и за рицарите от кръглата маса. те обикаляли света, за да намерят Светия граал ‐ потира, в който била събирана Христовата кръв. При това, където и да отивали, те оказвали съдействие, въздавали правда, помагали на бедните, защитавали слабите.

На шестия ден, както рицарите на крал Артур, така и ние тръгнахме да бъдем някому от помощ. С приятеля си Уилиям двамата помогнахме на едно семейство да събира дърва и да си подреди сайванта. Когато се завърнахме, всеки разказа, при дадена честна дума, за това, което е направил. Хората, на които помогнахме, бяха поискали да си платят, но ние отказахме. Бейдън‐Пауел ни обясни кода на честта на рицарите: "Скаутите също имат правила на играта, за цял живот. Техният поздрав им напомня: трите издигнати пръста означават, че скаута е откровен, предан и чист. Палецът поставен върху кутрето означава, че силният защитава слабия".

Този ден беше посветен на спасяване, на първа помощ и на пренасяне на "ранени". Имаше освен това и ден на Отечеството, на гражданските задължения, на пожарната охрана, на историята на Британия, на благотворителните общества и за помощ на нуждаещите се. Всяка вечер един патрул излизаше на експедиция и на бивак. Всеки ден имаше по някоя нова игра, нова песен, научавахме нещо ново ‐ как да си оплетем покрив от папрат или да си направим въжена стълба, как да пропълзяваме безшумно и как да се прикриваме. Тези десет дена се изнизаха, като падаща звезда. Последния ден патрулите се състезаваха в игрите от прежните дни: теглене на въже, пренасяне на "ранени" под прикритие, играта "Ким" и естествено отново лов на китове.

Накрая трябваше да разтурим лагера и да подредим всичко така, че да не можеш да си и представиш, че двадесет момчета са били тук цели десет дена. Седем години по‐късно ние вече бяхме 100 000 скаути във Великобритания!

Скаути и техните приятели

skautsfriends2Скаутски клуб "Владислав Варненчик" и скаутски клуб “Мадарски конник” се включиха в помощ на приюта за домашни животни "Приятели на четири лапи" в с. Орешак.
Скаути, вълчета и лидери обединиха сили в помощ на спасените животни, за да направят домът им по чист и уютен.
Загубиха се, намериха се и по горска пътека, през дере и коприва, пресякоха рекичка дива, за да стигнат до уреченото място. Там ги посрещнаха сърдечно и им разказаха за изпитанията, през които е преминало всяко едно животинче, преди да попадне в приюта.
Младите доброволци бяха във възторг от магарето Мирко, който беше обгрижен и обсипан с любов на мига. Вълчетата дълго го сресваха с четка и му почистваха копитата, защото няма по-силна връзка от тази между вълче и неговият нов другар.
Нещата не потръгнаха леко с младото жребче... Неочаквано дошло на този свят преди 5 месеца, то препускаше из поляната и привикваше всяко от децата да поиграят, но приятелската му прегръдка беше твърде тежка за всяко от тях.

След като се запознаха с обитателите на приюта, скаути и вълчета запретнаха ръкави и се спуснаха да помагат. Веднага бяха сформирани групи за изриване на обора, за извозване на тор с колички, за събирането ѝ с вили и товаренето ѝ на ремарке, от където поемаше по пътя към съседната ферма за червеи. 

skautsfriends3

Там всичко, което бяха успели да съберaт скаутите, се превръщаше в храна за банда малки калифорнийски червеи, които преработваха отпадъка в хумус за зеленчуковата градина. В нея пък група начинаещи градинари-скаути се бяха заели със засаждане на зелени салатки и умело копаеха дупки, като полагаха в тях разсад за пресни зеленчуци.
Работа имаше и за най-малките „бобърчета”, които с ентусиазъм се включиха към групата за разчистване на камъни от поляните. С умели зидарски умения по-големите скаути подреждаха събраните камъни в малък зид край купа с тор.
Децата пиха топъл чай, играха и отново поеха по пътя към дома, щастливи, че са помогнали на своите нови приятели от приюта.

Скаутите за околната среда

ком2

Ние сме скаути, ние работим за е един по-добър свят. Ние превръщаме унищожени от човека терени в нови зелени гори. Ние привличаме доброволци, еколози, хора с кауза да участват заедно с нас. Прилагаме световната скаутска програма за околна среда, учим се, работим и създаваме устойчиви програми. Всяко засято от нас дърво е глътка въздух за хората и природата. Всяка година десетки членове на Организация на българските скаути се включват като част от залесителни кампании и успяват да поставят началото на нова гора. И тази година вълчета, скаути, венчъри и лидери от пет клуба се включиха в подобни дейности и засадиха над 1000 дръвчета.

 

Благодарим на Североизточно държавно предприятие, Кмета на район Вл.Варненчик-гр.Варна, Община Шабла, Държавно горско стопанство Балчик, Фирма Екоколет, Фондация 77 и Община Елена.

 

Дейностите са част от World Scout Environment Program

 

Скаут лидери организирали и реализирали дейността: Катерина Георгиева, Лидия Дончева, Светослав Казаков, Йордан Дянков, Женя Рашкова-Младенова, Виолета Соленкова, Даниела Кънчева, Доротея Панчева, Живко Жечев

 

 

 

 

 

 

Скаутското обещание

Скаутското обещание и защо е важно то?

y25bn67kj9204711Пред честта си и пред всички тук,
обещавам да се старая според силите си,
да изпълнявам дълга си към Бога и Отечеството,
да помагам на другите
да спазвам закона на скаута.
Обещах!


Скаутството е едно приключение, което те изпълва с толкова позитивни емоции и същевременно допринася за развитието на младите хора. Това е перфектен начин да съчетаеш полезното с приятното. Скаутството има за цел да подпомогне и допълни развитието на децата, без да измества училището или семейството. Житейските уроци, които младежите ще научат по време на многобройните си приключения, ще бъдат запазени в сърцата им завинаги.

Обещанието само по себе си е един обет, доброволно задължение или вричане за това, какъв ще бъде начинътти на живот в бъдеще, отношението ти към другите и промяна в мисленето ти – от това да мислиш за своето добро към това да мислиш за доброто и на другите. Скаутското обещание е обет към себе си, към другите, с които ще делиш храна и подслон и към Бог. Това са трите основни принципа в скаутството.
Основното, което скаутът обещава, е: да бъде лоялен, да бъде честен и почтен, полезен за другите, както и да им помага. Скаутът е приятел на всички и брат на всеки скаут. Той е вежлив и етичен, приятел на животните, опазва околната среда, уважава и почита родителите си, учителите си и водачите. Скаутът е весел, с висок дух, пестелив е, опазва личната и обществена собственост, чист е в мислите, думите и делата си. Това са скаутските закони, които ни учат на най-възвишените човешки добродетели – вярност, жертвоготовност, дисциплина, благородство. Хубаво е да знаем, че съществува организация, която държи първо на това да помагаш и да уважаваш другия. Много други организации са ориентирани към собствено израстване и придобиване на всякакви характеристики, и някак си на заден план остава това, как можеш да бъдеш полезен за другите. В скаутството, това е най-важната част, ти ставаш безполезен, ако не участваш заедно и наравно с другите. Много от дейностите в скаутството са свързани с отборна игра, която е насочена към физическото или умственото развитие на децата, а понякога съчетава и двете. Скаутите правят всичко заедно, като взаимно си предават знания и опит, има отбори, които си помагат един на друг и така изграждат силна връзка помежду си. Отборната работа помага за развиване на чувството за отговорност спрямо колектива. Във всеки скаутски патрул децата поемат различни отговорности, с което да помогнат на групата. Така те се учат на това, че никой не може да прави всичко сам и в момент на нужда винаги може да разчитат на човека до тях, което засилва тяхната връзка. В бъдеще те ще използват наученото, за да се справят с игрите и препятствията, които ги чакат и ще го правят заедно, като едно голямо сплотено семейство.
Когато човек обещае нещо, той се чувства задължен да прави това, което е обещал, тоест това изгражда самодисциплина, особено при децата, които са по-многобройната група от скаутите. При тях се изгражда отговорност към това, което си казал, учат се да държат на думата си, учат се да бъдат достойни хора, които да са полезни на обществото. Смятам, че това трябва да е смисълът на всяка една организация. Организация на българските скаути дава прекрасен пример за това, какво трябва да се възпитава в най-малките и това към какво да се придържат вече израсналите скаути. Скаутското обещание е страхотен начин да накараш подрастващите да поемат отговорност за своите решения, да са твърди в тези решения, да не се колебаят, а да изграждат своя характер. Просто да бъдат хора.
Обещайте си днес, утре да бъдете с една идея по-отговорни, с една идея по честни, с една идея по-човечни, обещайте си днес да бъдете хора!