Създателят

bpЛорд Бейдън‐Пауел е роден на 22‐ри февруари 1857 г. в западен Лондон, Англия, като 12‐то от 14 деца в семейството на духовник. По майчина линия той е внук на адмирал и правнук на изобретателя на локомотива Джордж Стивънсън. Остава сирак на 3‐годишна възраст. Братята му викали за кратко Сти, а той самият се назовавал по‐късно Би‐Пи. От малък е бил самостоятелен и "луда глава". В училище не е бил нито особено добър ученик, нито пък се е отличавал със спортни постижения, но бил отличен стрелец, природно надарен актьор и художник. Притежавал е особено силно изразено чувство за хумор. Животът под открито небе и юношеските приключения го привличали и през ваканциите той участвал с братята си в различни походи по суша и море с ветроход, който те сами направили и поддържали. Посещавали стари крепости, сгради и църкви, предприятия и работилници, спели на открито или в случайни плевни. През 1870 г. Бейдън‐Пауел постъпва в училището "Чартърхауз", в съседство с което се намирала обраснала местност, наричана “шубрака”, където той обичал да скита, като се укривал от учителите си, въобразявайки си, че е трапер или индианец, проследявал и наблюдавал дивата природа, залагал примки за зайци и си готвел сам храна на огън. “Там открих някои от чудесата, които ни обграждат – пише той по‐късно – и открих също красотата на гората и на залезите, защото си държах очите отворени.” Приятелите и учителите му го обичали и ценели не само заради лудориите му, но и заради честното му признаване на поразиите, в които е участвал.

На 19‐годишна възраст напуска училище. Бейдън‐Пауел не знаел точно какъв иска да стане, след като напусне училище. Без да сподели със семейството, той се явява на конкурс за влизане в армията и неочаквано за всички, се класира втори по успех за кавалерията и четвърти по успех за пехота. Избира кавалерията и веднага бива причислен към 13. Хусарски полк като подпоручик. Проявява се като отличен военен и веднага бива повишен. Неговите неконвенционални методи на обучаване – като разделял хората си на малки групи и ги обучавал чрез състезания и игри – се оказват особено ефективни и получават висока оценка. Преминава 8‐месечна гарнизонна подготовка и е повишен в чин поручик. Придобива грамота “За изключителен успех” в разузнаването, което му спестява три години обучение във военната академия “Сандхърст”. През 1880 г. се завръща в своя 13 Хусарски полк, който по това време действа в Афганистан на Северозападния фронт. Тук получава и първото си назначение като военен разузнавач (scout). В изпълнение на задача, заедно с един местен водач‐индус, се промъква на противникова територия и преоблечен като просяк прониква в противниковия лагер, където остава два дена и събира необходимата му информация. Когато се завръща там, където трябвало да го чака водача‐индус, вижда, че той го е изоставил. Налага се сам да извърви обратния път през непознат терен. Помага му навика, придобит от годините на детските лудории‐ да поглежда, отивайки на някъде, както напред, така и назад. За успешно завършената мисия получава специално отличие.

Бележките и записките, които Б‐П си води, съпровожда със скици и илюстрации, които му спестяват дълги описания.

След поход от 900 мили, полкът му се завръща в северна Индия, веднага след което бива преместен в Африка, поради очакван военен конфликт в Бечуаналенд и Натал. Годината е 1884. За кратко време поручик Бейдън‐Пауел е командирован в Германия, в Русия и на Балканите. Завръща се отново в полка си в Африка и участва в кампанията срещу зулусите, предвождани от вожда Динизулу. Със своите военни умения и хитрост заслужава уважението на зулусите и когато кампанията завършва, техният вожд Динизулу му подарява своята ритуална огърлица, съставена от 1000 дървени мъниста. Б‐П самият е впечатлен от храбростта и бойните качества на зулусите и начина, по който те възпитават синовете си – пращали ги в гората, боядисани изцяло в бяло, въоръжени само с късо копие и малък щит. Момчетата, ако оцелеят, можели да се завърнат при племето си едва след като боята е опадала, като през всичкото време е трябвало да се пазят и изхранват самички.

Едно от мирновременните назначенията на Б‐П в Африка е било и прекарването на 300‐километров път през територията на племето Ашанти. По време на тази работа Б‐П си спечелва име на добър и отговорен за хората си ръководител. Тук той за първи път носи широкополата шапка тип “Стетсон”, която по късно, по негово предложение, носят както създадената от него Африканска конна полиция, така и бой‐скаутите. Някои от обичаите на племето Ашанти, Б‐П пренася по‐късно и при бой‐скаутите.

След приключване на кампанията срещу племето Матабеле в Африка, Б‐П е повишен в чин полковник. Завръща се отново в Индия като командир 5‐ти Драгунски полк. По това време го считат за един от най‐способните и уважавани командири, защото никога не е разпореждал нещо, което сам той не би поел да извърши. Включвал се е активно във всяка работа и неговият девиз е бил „Нищо, освен най‐доброто“.

В гарнизона в Индия, поради натрупания опит и уменията му като военен разузнавач, на Б‐П му се възлага да обучава едно поделение от разузнавачи(скаути). Той отделя особено внимание на подготовката им, при което използва успешно своя метод, като ги разделя на малки поделения- патрули. Неприятно го впечатляват пристигащите от Англия новобранци и тяхната неподготвеност да се оправят сами по терена.

Може би едно от най‐забележителните и известни военни постижения на полковник Бейдън‐Пауел е отбраната на Мефекинг. Годината е 1899. Избухва Англо‐Бурската война в Централна Африка и поделението, командвано от полковник Бейдън‐Пауел, бива дислоцирано в малкото градче и ж.п. гара Мефекинг. В очакване на лека победа един бурски генерал веднага обсажда градчето с около 9000 бойци, с две тежки обсадни оръдия и няколко с по‐малък калибър.

Мефекинг е разположен в равнината и няма естествени защитни средства. За обезопасяването му и изграждането на укрепителната система се впрягат всички сили на защитниците – общо около 1500 бели със семействата си и около 8000 души местно население, живеещо отделно в малко село до гарата. Гарнизонът е наброявал около 1200 зле въоръжени бойци и с шест остарели оръдия, които преди това служели за игра на децата. По‐късно броят на оръдията се увеличава с още две, едното от които изработено от местната ж.п. работилница, а другото‐ комплектувано от едно изхвърлено и използвано като дирек на порта старо оръдейно дуло.

Било е загадка как Бейдън‐Пауел успява да удържи на напора на Бурите. Малкият му гарнизон се огъвал под напора на противника, въоръжението му било недостатъчно, броят на бойците намалявал. Б‐П го крепели две негови правила, с които той обучавал бойците. Първото – „Ако не знаете нещо, измислете го. Използвайте главите си да надхитрите противника“ и второто – „Никога не загубвайте чувството си за хумор, дори и в най тежките си часове“ на обсадата.

Когато гарнизона оредял до толкова, че почти не останали мъже по позициите, лорд Сесил, началникът на щаба, за да освободи хора от вътрешните служби, организирал неколцина от по „печените“местни момчета да извършват куриерска служба между отделните постове на отбранителната линия. Бегом или на колело, те пренасяли заповедите и новините за положението, като проявявали изключителна добросъвестност и храброст, често под обстрела на противника.

След обсада от 217 дена, пристигат подкрепления, водени от един от братята на Б‐П, също офицер. Цяла Англия следяла с голям интерес новините за военните действия там. За забележителни му постижения полковник Бейдън‐Пауел е повишен в чин генерал‐майор. За кратко се завръща в Англия, където е честван като национален герой.

Няколко години преди това той написва „В помощ на разузнавача“ (Aids to Scouting) в която излага методите за обучение на армейски разузнавачи и която излиза от печат по време на обсадата на Мефекинг. При завръщането си в Англия, Б‐П с учудване установява, че момчетата купуват тази книжка и като се назовават Бой‐скаути, образуват малки групички и си играят на разузнавачи. Това кара Б‐П да ревизира материала и да го направи по‐подходящ за младите. През следващите няколко години Б‐П, все още действащ офицер, организира и обучава Южно‐Африканската конна полиция с численост 11 000 души. Получава назначение като Генерал‐инспектор на кавалерията и се завръща за кратко в Англия. Тук той заварва няколко младежки организации, които обаче очевидно не успяват да задоволят търсенията на момчетата, повечето от които безделничат по улиците и се увличат по правене на поразии. Тогава той си спомня за опита си с момчетата от Мефекинг и решава да направи нещо ново и по‐увлекателно.

Преди зараждането на Скаутското движение в Англия съществуват няколко военизирани младежки организации, от които едната – „Бойс бригейдс“ – е била достатъчно разпространена. Но като всички организации от този тип, те не са осигурявали достатъчна възможност за инициатива на момчетата и числеността на участниците в тях не е била голяма. Б‐П отбелязва освен това, че и общественият отзвук и гражданското възпитание, което те давали, не е било задоволително. Това е бил още един повод за опита да се създаде нещо по добро. През лятото на 1907 г. той вече и готов да приложи идеите си за обучаване на младежи на практика. През лятото на 1907 г. Бейдън‐Пауел, заедно с няколко помощници събира двадесетина момчета, синове на приятели и хлапета от различни слоеве на обществото, и отива с тях на лагер на о. Браунси в залива Пуул, графство Дорсет, южна Англия. Това е и първият, по-точно експерименталният, скаутски лагер. В тези години само армията излизала на лагер на палатки и затова опитът е бил необичаен и рискован. Б‐П разделя момчетата на патрули под водачеството на един по-голям измежду тях. По време на лагера момчетата имали всичко, за което само можели да мечтаят – плуване, проследяване, походи, игри и особено приказки около лагерният огън, където слушали захласнати разказите на Б‐П за неговите безкрайни приключения.

Лагерът завършва успешно и за Б‐П той е доказателство за правотата на неговият метод и показва, че най‐ефективният начин да се учи скауткрафт и да се възпитават добри граждани е чрез практика и игри. И още, че когато се гласува доверие на момчето, то най-често ще се постарае според силите си да го оправдае.

bp2Б‐П завършва и издава книгата „Скаутство за момчета“ (Scoutng for boys), печатана най‐напред като подлистник през 1908 г. По начало той очаквал този материал да бъде от полза на младежите от училищата и съществуващите вече организации, без да е мислил да създава нова, своя, младежка организация. Противно на очакванията му, книгата веднага става едно от най-търсените четива и младежите почват сами да се самоорганизират и да изграждат патрули и да се обединяват в отряди. Все още действащ офицер по това време, Б‐П се вижда принуден да открие офис за да може да отговаря на хилядите писма, идващи от бой‐скаути от цял свят.

През 1909 г. той придобива благородническа титла за изключителните му военни заслуги и за създаване на Скаутското движение. През 1912 г. се оженва за Олав Сенкт‐Клер Сомс, потомка на стар рицарски род. Има две дъщери. През 1919 г. е провъзгласен за Главен скаут на света. През 1929 г. крал Джордж V. го удостоява с благородническа титла- лорд Бейдън‐Пауел от Гилуел.

До края на живота си Б‐П служи на скаутската идея. След оттеглянето си от военна служба живее в Африка. Последните години от живота си Бейдън‐Пауел прекарва заедно със съпругата си Олав в имението си в Ниери, Кения. Почива на 7 януари 1941 г. Погребан е с военни почести. Върху надгробната плоча поставят скаутския знак „Завърнах се у дома“ (кръг с точка в средата). Този знак означава: „Аз изпълних моята задача и си отивам вкъщи“. В Уестминстърското абатство в Лондон се отслужва тържествен помен.

Личността на Бейдън‐Пауел в негови думи и мисли

Години след това, учейки момчетата и момичетата как да живеят по добре и да направят най‐доброто за живота си, Б‐П казва:

„Скаутът, както знаете, е войник, който е избран заради своята съобразителност и безстрашие за да бъде изпратен пред армията по време на война, за да види къде се намира противника и съобщи на своите командири всичко, което е научил за него. Но освен тези военни скаути има и други, мирни скаути. Мъже, които в мирно време вършат работа, изискваща същите духовни и физически качества. Това са живеещите по границите на всички краища на нашата империя: траперите в Северна Америка, ловците от Централна Африка, пионерите, мисионерите, изследователите из цяла Азия и из всички диви ъгълчета на света. Бушмените и прекарващите добитък в Австралия, конната полиция на Северо‐западна Канада и Южно‐Африканската конна полиция. Всички те са мирни скаути, истински мъже във всяко едно значение на тази дума и основно познаващи скауткрафта. Те знаят да живеят в джунглата и могат да си намерят пътя където и да се намират. Те умеят да разбират смисъла и на най‐малките подробности и да четат следи, знаят как да се грижат за здравето си когато са далеч от лекар, силни са и неустрашими, готови да посрещнат всяка опасност и винаги готови да си помагат един на друг. Те са свикнали да държат живота си в ръце и са готови да го жертват без двоумение, ако с това биха помогнали на страната си. Те са готови да се откажат от всичко, от собственото си удобство и желания, само за да си свършат работата. Те не правят това за удоволствие, а защото считат това за свой дълг. Това е живота, но той не може да бъде поет току така от кой и да е мъж или жена, само защото го искат. Те трябва да се подготвят за това предварително...”

Той винаги казвал:

... Не се задоволявай с това, да бъдеш посредствен, дръж си очите отворени, бъди подготвен. И, ако някой те попита, за какво да си подготвен, отговорът ти нека бъде „За всичко!“...

Мисли до водачите:

„Господ ни е дал един свят за да живеем в него, пълен с красоти и чудеса, и ни е дал не само очи, за да видим всичко това, но и ум и разум за да го разберем, стига да погледнем на нещата в тази им светлина.”
„Срам е за скаута, когато е с други хора, те да са видели нещо – голямо или малко, близко или далечно, високо или ниско – което той вече да не е видял сам преди тях”
„Строевата подготовка има качеството да разрушава индивидуалността, а една от нашите главни цели е да развиваме индивидуален характер у отделната личност. Нашата цел е да направим трапери от нашите бой‐скаути, а не имитация на войници.”
„Когато момчетата напускат, направете така, че да ни напускат като приятели, устройте им изпращане и поддържайте връзка с тях като със ‘стари момчета’. Не жалете за раздялата. Мнозина от тях ще се завърнат; пък и ако не, всички ще са си отнесли нещо от времето когато са били скаути, което ще им остане за цял живот. Нашата цел не е в това да поддържаме няколко ‘образцови’ отряда, а в това да прекараме колкото можем по‐голям брой момчета през нашата фабрика за характери и да ги задържаме колкото се може по‐дълго, и заедно с това, колкото по-дълго ги дялкаме, толкова по-добри мъже ще станат те на края.”
„Водачите са ключът към успеха – но водачеството е нещо което се определя трудно и водач трудно се намира. Често съм казвал че ‘всяко магаре може да стане командир, обученият човек може да стане инструктор, но водачът е повече нещо като поета – той се ражда, а не се фабрикува’. Четири са съществените качества които трябва да притежава водачът: 1.Той трябва с цялото си сърце да вярва в правотата на своята кауза. 2. Той трябва да е жива и енергична личност, със симпатии и приятелско разбиране за тези които го следват. 3. Той трябва да има доверие в себе си, защото си разбира работата. 4. Каквото проповядва, той самият трябва сам да го и практикува. Същността на водачеството може, в телеграфен стил, да бъде обобщено в две думи като ‘приятелство и компетентност.”
„Не оставай в калта, само защото и другите са заседнали в нея. Огледай се за камък на който да стъпиш и да се измъкнеш”
„От първата точка от Закона: ‘Скаутът е честен и достоен за доверие’ зависят цялото бъдещо поведение и дисциплината на скаута. От скаута се очаква да бъде праволинеен. Доверието трябва да бъде в основата на цялото ни нравствено учение”
„Ако би имало и една единадесета точка на Закона, тя би гласяла: ‘Скаутът не е глупак’. Той сам премисля нещата, оглежда ги от всички страни, и има смелостта да защитава това, което сам намира за право”
„Да си верен на Бога значи никога да не забравяш за Бога, но и да мислиш за Него при всичко което правиш. Ако никога не Го забравяш, ти никога няма да направиш нещо лошо. Ако пък, когато правиш нещо лошо, ти си спомниш за Бога, ще се спреш да го правиш. Бог е бил добър към теб, и сега ти трябва да направиш нещо за Бог в отплата; това е дългът Бога.”
„Една много важна крачка при обучаване в добро гражданство е, да го кажем още веднъж, примерът на самият отряден водач. Което той прави, а не което само казва, то е което повлиява момчето. Като си станал отряден водач, ти си започнал да разкриваш с поведението си и тайната на доброто гражданство, което също е тайната за успеха в всяка работа: започваш я не за това, което можеш да получиш от нея, а за това, което ти можеш да вложиш в нея”

Прощални думи:

„Скъпи скаути,
това е моето прощално писмо, т.е. последния път, когато ви говоря. Моля ви не забравяйте вашата житейска задача, когато няма да бъда повече при вас, а именно да бъдете щастливи и да правите другите щастливи . Това е така просто! Вие правите другите щастливи, като им правите добро. За вашето собствено щастие, няма нужда да се притеснявате, защото това идва от само себе си.Вие ще работите усърдно, но наградата няма да се забави. Ако вашите деца растат здрави, непокварени и с приключенски дух, тогава ще бъдат щастливи. А щастливите деца обичат своите родители. Няма по‐чиста радост от любовта на едно дете. Уверен съм, че Бог желае нашето щастие в този живот. Ние можем да живеем на една земя, която е пълна с красота и чудеса. Бог ни е подарил не само очи за да забележим всичко това, но ни е дал и разум за да обхванем цялото това великолепие. ...
Колкото повече любов и щастие сеете, толкова повече ще се привържат към вас съпругата и децата, а от това няма нищо по‐хубаво на земята. Вие ще разберете скоро, че рая не е някакво далечно щастие в облаците, което идва чак след смъртта. Щастието е в този свят, във вашия дом. Така водете други към щастието и станете така самите вие щастливи. Ако правите това, изпълнявате от Бог дадената ви задача на земята.
Бог с вас!
Бейдън‐Пауел”

„Скъпи скаути,

... вярвам, че Бог ни е поставил в този свят за да бъдем щастливи и да се радваме на живота. Щастието не следствие от богатство или успех в професията, а още по‐малко от угаждане. Една важна стъпка към щастието е да бъдете полезни и да се радвате на живота, ако искате да станете един ден мъже. Изследването на природата ще ви разкрие красотите и чудесата, които Бог е вложил в света, за ваша радост. Бъдете доволни с това, което ви е дадено и го използвайте по най‐добрия начин. Стремете се, всяко нещо да добие една добра страна.

Но истинското щастие ще намерите, когато правите другите щастливи. Опитайте се да оставите света малко по‐добър, отколкото сте го намерили.

Дано когато живота ви се наклони към своя край, да починете спокойни със съзнанието, че вашето време не било пропиляно, а че сте дали най‐доброто от себе си.

Бъдете в този смисъл винаги готови щастливи да живеете и щастливи да умрете. Дръжте се винаги за скаутското обещание, даже когато не сте повече малки момчета.

Ваш приятел, Бейдън‐Пауел от Гилуел”

shibania podpis